Писмо до Президента Румен Радев

Каллендар

май 2021
П В С Ч П С Н
« апр.   юни »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Уважаеми г-н Президент,

Икономическият екип на Движение „Заедно за промяна“ направи задълбочен анализ на „План за възстановяване и устойчивост“(наричан по-долу План), разработен от бившето правителството на ГЕРБ. Предоставяме Ви наши изводи и предложения, които биха могли да бъдат полезни при окончателното оформяне на Плана. При изготвянето на тези предложения сме изхождали от няколко предварителни предпоставки, заложени в решения на Европейската комисия и Европейския парламент:

  1. Европейската комисия многократно заяви,че не срокът за представяне на Плана (30 април) е решаващ, а качеството на предложенията и тяхната обвързаност с критериите и принципите на Европейския план за възстановяване и устойчивост. От тази гледна точка, няма проблем, служебното правителство да внесе всички необходими промени, включително да направи принципни изменения в него.
  2. Първоначално Европейската комисия заложи две основни направления на Плана– дигитализация и зелена икономика. По-късно, в периода на оживени експертни дискусии, Европейският парламент добави като важни критерии кохезията, конкурентоспособността и социалната интеграция. Сегашният План не отчита тази промяна. Проблемите на кохезията и конкурентоспособността практически отсъстват от него.
  3. По време на дебатите многократно бе посочено,че националните Планове не бива просто да покриват загубите от пандемията COVID-19, а да гарантират нови стратегически перспективи за развитие.Това изискване не се покрива от идеите на досегашния План.

 

 

 

  1. I. Защо оценката ни за Плана на ГЕРБ е негативна?

 

Нашата оценка за разработения от бившето правителство на ГЕРБ План, е негативна. И в този си вид Планът има положително въздействие върху образованието, дигиталната трансформация и частично върху зелената икономика. При по-друг подход обаче Планът може да е силен ускорител на българската икономика?

Първо. Сегашният План е изграден без наличие на цялостна стратегия за възстановяване и по-нататъшно развитие на българската икономика. Пропуска се уникалният шанс средствата от над 12 млрд.лв да се изразходват като начален ускорител за изграждането на принципно нова база на българската икономика.

Подходът на авторите на Плана е по позната схема: “take to spend” (вземи, за да похарчиш). Над 2,6 млрд.лв (над 30%) са предвидени за саниране на жилищни, търговски и публични сгради и улично осветление. Над един милиард лева (близо 20 на сто) са „разпределени“ в различни фондове за последващо харчене, без ясна обвързаност със стратегическите цели на страната. Прехвърлянето на средства във фондове (вкл. във Фонд за декарбонизация ) говори за неподготвеност на администрацията за иницииране на конкретни иновативни проекти, които биха увеличили добавената стойност и производителността на труда.Така стои и проблемът с насочването на средства към сектор транспорт (1,3 млрд.лв), както и към ВИК – 700 млн.лв. Средствата за здравеопазване (над 650 млн.лв) също не са концентрирани върху конкретни иновативни проекти, което е учудващо на фона на борбата с пандемията и нуждата от повече средства за борба с масовите инфекции.

Второ: Планът, разработен от бившето правителство, е откъснат от горещите проблеми на българската икономика и особено от тези, които са обект на критики от европейските ни партньори:

–         Грантови средства, предоставени от Еврокомисията, не са насочени към решаването на въпроса с въглищните централи. Неприемливо е парите отпуснати за зелена икономика да не се използват за решаване на проблемите в комплекс Марица – Изток.;

–         Средства на Еврокомисията не са фокусирани върху развитието на експортните възможности на българската икономика – нито в селското стопанство и хранителната промишленост, нито в индустрията или пристанищната инфраструктура;

–         Няма връзка между Плана и активна държавна политика в областта на конкурентоспсобността на българските стоки на европейските пазари.

Трето. Верността на нашите изводи се потвърждава от данните приведени от самите автори на доклада в Част 4 – оценка на въздействието. Съгласно техните разчети, темпът на растеж на българската икономика през 2021г. се предвижда  да е едва 2,7 на сто: през 2022 г.- 3,6 на сто, през 2023 г.- 3,4 на сто; през 2024 г.- 2,7%. Преките чужди инвестиции остават на много ниско ниво, ниски са показателите и за доходите и потреблението. Данните на авторите на Плана потвърждават, че през 2021-2024 г. българската икономика се предвижда да се развива с по-бавни темпове от тези на ЕС (27), т.е. България ще продължава да изостава. Така няма да бъдат постигнати целите на Плана нито в областта на зелената сделка и дигитализацията, нито на конкурентоспособността и кохезията.

 

II. Нашите предложения за изменение на Плана за възстановяване и устойчивост.

Нашите предложения се основават на анализ на досегашния вариант на Плана, както и на разработена от нашия екип Нова доктрина за ускорено икономическо развитие (2018-2020). Убедени сме, че грантовите средства по Плана следва да се разглеждат като неразделна част от цялостна нова стратегия за развитието на България, а не да се включват в остарели програми с нисък краен ефект. Убедени сме, че тези средства не трябва да се разглеждат отделно от всички други средства, които ще получим от Еврокомисията през следващия планов период.

Първото ни предложение е свързано с прилагането на т.нар. нишова стратегия , или с концентрацията на средства в няколко водещи направления с потенциална висока добавена стойност. Средствата на Плана следва да се концентрират в тези няколко направления веднага и без отлагане. Българската икономика може да ускори темповете си в 7 приоритета. В четири от тях, средствата по Плана могат да доведат до силно изпреварващо развитие.

  1. Производство на био храни и нов тип иновативни храни като част от зелената сделка на Европа. Необходими са не повече от 1 – 1,2 млрд. евро за постигане на високи темпове на растеж и пренасочване на селското стопанство от износител на суровини в производител и износител на чисти и свръхчисти хранителни продукти за европейските пазари;
  2. Пренасочване на средствата по Плана към постепенна замяна на въглищните централи с нови енергийни източници, основани на природния газ и водородните технологии в частност на “зеления” водород. Необходими са около 2,5 млрд. евро за постигане на стратегическа промяна, включително в комплекса Марица-Изток.
  3. Дигитална трансформация на всички публични услуги, чрез нов максимално опростен проект за електронно правителство, включително при отчитането и събирането на данъци. За тази радикална реформа са необходими около един милиард евро.
  4. Развитие на здравен и зелен туризъм като ново стратегическо и иновативно направление. Необходими са не повече от 0,5-0,8 млрд. евро, които ще позволят нарастване на потенциала и доходите на заетите лица в българското здравеопазване и развитие на българския туризъм по нов иновативен начин.

Останалите около 2 млрд. евро могат да бъдат използвани в съпътстващи направления, които присъстват и в сегашния вариант на Плана – главно в сферата на образованието и дигиталните умения, биоразнообразието и други. Не е приемливо средствата по Плана да се използват в такъв обем за саниране на сгради.

Моля да обърнете внимание на няколко особено важни предимства на предложените 3 стратегически направления.

Първо, всеки от тях има мултиплициращ ефект върху цялата икономика.
Второ, всяко от тези направления осигурява изпреварващи темпове на БВП и пряко влияе върху конкурентоспособността на българската икономика.
Трето, ако насочим средствата по Плана по този начин, ние категорично ще удовлетворим изискванията и целите на Европейската комисия.

Второто ни предложение е свързано с науката, образованието и дигиталните умения.

Тук заделените средства следва да се насочат там където са стратегическите ни приоритети. Нуждаем се от подготовка на цяло поколение нови кадри. Предлагаме средствата на Плана да се насочат целево за развитието на тези научни и образователни направления, които са приети като стратегически  национални приоритети. Правилно е част от средствата да се насочат директно към университетите чрез конкретни проекти и поръчки.

Третото ни предложение е свързано с преките чужди инвестиции. Редица крупни мултинационални корпорации се интересуват от националните Планове на страните, особено в сферата на дигиталните технологии. Предлаганият правителствен План е напълно откъснат от критерия “преки чужди инвестиции” (ПЧИ). През следващите 4 години, авторите на Плана предвиждат обема на ПЧИ да остане на равнище 3 на сто от БВП, което е крайно ниско. Ако Планът се концентрира върху предложените нишови приоритети , редица крупни инвеститори ще ангажират средства и усилия на основата на публично-частното партньорство.

Ако националният План се преработи по предлагания от нас начин, то ще се ускорят темповете на националното икономическо развитие. Заедно с предвижданите други мерки темповете на растеж на БВП могат да достигнат 5-7 на сто средногодишно за следващите две години. Характерно е, че основната част от този прираст е за сметка на нови и зелени технологии.

Вярваме,че нашите предложения ще бъдат от полза на служебното правителство и в по-широка перспектива – за преход от ниско конкурентна към модерна българска икономика.

гр. София

07.05.2021г.

Проф. Александър Томов

Проф. Гарабед Минасян

Проф. Ганчо Ганчев

Проф. Лъчезар Аврамов

Проф. Иван Станков

Проф.Гена Велковска

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*