8 години изоставане стигат

България вече 10 години е определяна като най-бедната и корумпирана държава в Европа. БВП на глава от населението на България е 3-4 пъти по-малък от развитите европейски страни. Доходите на българските граждани са неколкократно по – ниски от средните за Европа. По всички основни показатели заемаме последно място на континента. За съжаление българските правителства през последните две десетилетия не можаха да използват ефективно присъединяването към Европейския съюз. Те допускаха тежки олигархични зависимости и мащабна корупция. Българската демокрация придоби формален характер и стана заложник на тяснопартийни интереси. Така България остана в крайната периферия на Европа като общо ниво на развитие, извън Шенген и Еврозоната.

Ако се запази сегашната политика, изоставането на страната от другите европейски нации ще продължи. Дори плановете на сегашното българско правителство да се изпълнят, реалният БВП на глава от населението през 2021 г. ще бъде малко над 8 000 щатски долара.  Това ще бъде 6-7 пъти под средното ниво на европейските страни! Вместо догонване и кохезия, ние се отклоняваме все повече от европейските стандарти. В последния си доклад за България от март 2018 г. експертите на Европейската комисия подчертават: „Ниските доходи  увеличават разстоянието между България и Еврозоната”.

 

 

Табл. 1

 

2017 г.

 

 

 

в евро

ЕС 28 Източноевропейски страни (Вишеградската група и Прибалтийските страни) България
БВП на човек от населението 27 600 13 500 6 380
Минимална месечна заплата 820 420 235
Средна месечна заплата 1520 750 406
Процент от населението – бедни и изложени на риск от бедност (ЕК) 16,7 % 15 % 40 %
Социална диференциация

(разлика между най-бедните и най-богатите)

5,2 пъти 4,1 пъти 8,2 пъти

 

Най-голямото доказателство за драматичното изоставане е фактът, че производителността и доходите у нас са вече два пъти по-ниски от другите източноевропейски страни (табл. 1). С тези държави ние имахме равни показатели до влизането ни в Европейския съюз. Главната причина за това изоставане е принизяването на българската държава, на българските институции. Зависимостта от олигархичните кръгове, корупцията, липсата на индустриална и технологична стратегия изправиха България пред тежки геополитически и икономически рискове.

Първо. Недопустимо се забави приемането ни в Шенген и преддверието на Еврозоната, главно поради корупция и изоставане на доходите. Предупреждението на френския президент Еманюел Макрон, отправено през май 2018 г., ясно показва геополитическата опасност пред страната: „Не можем да чакаме онези, които правят малки крачки в последния момент”. Отказът да бъдем приети в преддверието на Еврозоната (май 2018 г.) явно показва, че без незабавни реформи ние ще останем във „втората“ скорост на Европа, в нейната крайна периферия.

Второ. Частният дълг на българските фирми и граждани в края на 2017 г. е 234 млрд. лв. Дългът на държавните фирми е 17 % от БВП или около 15 млрд. лв. Това е сериозно препятствие за ускоряването на растежа. Налагат се спешни действия за намаляването на междуфирмената задлъжнялост. Управлението на ГЕРБ продължава да увеличава дълга на държавните фирми.

Трето. Огромен риск пред бъдещите правителства и гражданите на България са хроничните дефицити, практически във всеки публичен сектор. В днешна България недефицитни са само 2-3 политически партии, правителството и повечето банки. Постоянно дефицитни са болниците, общините, висшите учебни заведения и училищата, армията и полицията, културата и спорта.

Четвърто. Системното недофинансиране на армията през мандатите на президентите-главнокомандващи Г. Първанов и Р. Плевнелиев и на правителствата на ГЕРБ и БСП доведоха боеспособността на армията до най-ниското ниво през последните 100 години. Това е недопустимо поведение в условията на регионална несигурност, войни и конфликти.

Пето. Обърканата и непоследователна политика налага в следващите години да се вложат милиарди инвестиции в инфраструктурата. 40% от пътищата са в окаяно състояние. БДЖ е в състояние на технически фалит. Играта на „да“ и „не“ с проекта АЕЦ „Белене“ причини на бюджета милиарди загуби. Трупането на дългове за сметка на НЕК е недалновидно. Дълговете в софийската и други топлофикации достигнаха астрономически суми.

Всички тези проблеми и рискове водят българската нация към огромна, историческа по характер опасност. Ниските доходи, дълговете и липсата на реформи водят до бягство на стотици хиляди български граждани от страната. Икономическата емиграция вече надхвърли 2 млн. души. За последните няколко години българското население е намаляло с близо 500 хил. души. Част от тях са заради високата смъртност и ниската раждаемост, а друга – поради продължаващата емиграция. Българските села, които до скоро бяха гордостта на  нацията, все повече се обезлюдяват. През 1990г. България е имала 8,7 млн. души население. Днес то е около 7 млн. души, без да се отчита фактът, че част от тези граждани трайно живеят в чужбина. Ако се запази сегашната тенденция, през 2025г. ние ще бъдем около 6,3 млн. души, а през 2035г. около 5 млн. души при едновременно рязко застаряване на населението.

Големият въпрос е: може ли днешната бедност на българите и слабостта на държавата да бъдат преодолени? Може ли да избегнем големите геополитически и икономически рискове пред България?

Ние делегатите на днешния Национален форум сме се събрали да кажем на българския народ и да изречем високо: Да, това все още е възможно! Ние сме тук, за да го докажем! Осем години изоставане стигат! Трябва ни нова политика и нова програма за ускорение на българското развитие в рамките на обединена Европа!