Aлександър Томов: Силен президент в парламентарна република – това изисква конституцията

Каллендар

февруари 2019
П В С Ч П С Н
« ян.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  

Преди няколко дни президентът Румен Радев направи пространно изявление по повод две години от встъпването му като държавен глава. Получи се нещо друго – разговор за състоянието на нацията, за нейните перспективи. Оценката на президента бе че страната се нуждае от предсрочни парламентарни избори и че в действителност българската демокрация е под заплаха. В отговор опонентите на Румен Радев отговориха, че президентът е загубил баланс, че се е превърнал в опозиция, че разделя нацията,  че на практика нарушава конституционните си правомощия. Подобна гледна точка застъпи и бившият президент Плевнелиев.

В тази връзка искам да споделя с българското общество някои принципни неща, които засягат властта в страната и правомощията на българския държавен глава. Аз съм един от авторите на тази конституция и искам да говоря в това си качество.

Преди почти 30 години, през далечната 1991 г. имахме огромен дебат, дебатът беше само в рамките на БСП, тогава аз бях неин заместник председател и вицепремиер в правителството на Димитър Попов. Дебатът беше за това какъв да бъде държавният глава. И аз ще кажа съвсем точно и определено – след много сериозна битка в парламентарната група и вътре в БСП, стигнахме до извода, че на страната е нужен силен президент в парламентарна република. Формулата силен президент в парламентарна република се защитаваше в много текстове на основния закон. Държавният глава не само по конституция изразява мнението на целия народ, но държавният глава има отношение и към националната сигурност, чрез назначаването на ключови фигури в нея, и към Българската народна банка – таз назначава основни членове на управителното тяло, и към Съвета за електронни медии, и към Конституционния съд. Тоест, чрез своите права и възможности, чрез отлагателното вето,  президентът действително е сериозна фигура в българския политически живот.

Правото на изразяване на позиция ат страна на държавния глава във всеки момент, когато той прецени, че българският народ има нужда от това, е суверенно и защитено от конституцията право, то е защитено от самия избор на държавния глава, който е избран с повече гласове от която и да е отделна политическа сила. Това разбира се не му дава възможност да подменя институциите, но му дава право да говори, да се противопоставя, да изразява собствена гледна точка, която винаги има политическа тежест. Изказванията на държавния глава са от изключително значение. Когато имаме ограничения в медийната среда, а това е видно от всички, когато има опити да се узурпира политическия процес и в частност изборите от една или две партии, когато партийните субсидии дават на тези партии привилегии, каквито никъде другаде в Европа няма и които дават възможност буквално да се купят необходимите гласове, народът има само една възможност – да изрази себе си чрез тази конституционна възможност –  президентът да говори.

Ето защо аз бих препоръчал на държавния глава да бъде още по-директен и активен, когато става дума за конкретни проблеми на българската демокрация. Както и да общува повече с нашите европейски съюзници и партньори. Защото тук става дума за ценности, които Европа не само приема, но които са мяра за всичко, което се случва в страната. Видимо е, че премиерът Борисов е доволен от това, което се случва в България. Видимо е също, че опозиционната БСП уж се противопоставя, но всички помним, че само преди няколко години те правеха същото, от което днес се оплакват. В този случай държавният глава, който безспорно не е замесен в големите корупционни практики има основанието да мълчи и основанието да говори. И нека не се страхува от това, че някои ще кажат, че нарушавал баланса. Балансът не се нарушава от този, който изразява гледната точка на нацията, балансът се нарушава от тази които употребяват самата власт в полза на себе си и малка група около себе си.

Ето защо президенти-послушковци, президенти-слабаци, които просто очакват какво ще каже поредният министър-председател са извън конституцията, а не обратното. Българската нация няма нужда от слаб президент, не слаб президент сме имали предвид тогава през 1991 г. Прощавам на Георги Марков и други от ГЕРБ, които говорят сега без да знаят, защото просто тогава те отсъстваха. Някои от тях бяха на площада, блокираха изработването на новата конституция и нямат никакво отношение към нейното създаване. Но тези Велики депутати, които отстояха конституцията имат право да говорят и е добре да обяснят.

 В действителност на нацията е необходим силен президент в парламентарна република. Това означава президент, който брани парламента, брани институциите. Но заедно с това говори от името на народа. Когато такъв президент прецени лично, че българският народ иска различно управление, когато е убеден, че мнозинството от хората в страната имат проблеми и иска да говори, тогава говори президентът. В този случай той не е опозиционна партия, а просто изразява общественото мнение – такова, каквото го разбира. Ако сбърка, това остава за негова сметка. Ако обаче не сбърка, тогава народът има възможност чрез държавния си глава да изрази своята позиция. И в този смисъл, всяко действие, което е насочено срещу правителството или срещу състоянието на парламента, е един допълнителен плюс на българската демокрация, една допълнителна възможност за пряко изразяване на народните настроения.

И в този смисъл опитите президентът да бъде определен като опозиционна партия или да бъде пришит към БСП са погрешни опити. За първи път след президента Желев ние имаме президент, който се опитва директно да изразява мнението на народа. Затова прави са тези, които сравниха „Боянските ливади“ отпреди десетилетия, със сегашните действия на Радев. Президентът Желев беше прям, директен, самостоятелен, открит, ясен. И когато направи прословутите „Боянски ливади“, той фактически защити българската демокрация, а това помогна на СДС по-късно да се върне на власт. С този акт той ясно показа къде са дълбоките линии, които не могат да бъдат пресичани. След това имахме подобен, но много по-плах опит на Петър Стоянов, който се опита да играе подобна роля, но достатъчно късно и достатъчно неубедително, което му попречи да вземе втори мандат.

И се заредиха мандати на президенти, които просто си мълчаха. Президенти-послушковци. Как се чувстваха всички български офицери, когато техните главнокомандващи Първанов и Плевнелиев мълчаха като риби при срива на армията и нейните въоръжения. Какво се случи с КТБ. Дали президентите Първанов и Плевнелиев не са били информирани за това, което се случва в банката. Спомнете си известното изявление на Плевнелиев, че разкриването на случая КТБ е мяра за демокрацията. Но след това се сгуши, както преди това се сгушваше и Първанов.  Подобни случаи са много.

В заключение: на България ѝ трябва силен президент, открит президент – не който отнема властта на парламента, но който изразява мнението на народа. И ако така продължава, демокрацията в България има своя шанс.

Източник:

http://sosbg.eu/article/details/7424/DEBATAT%20ZA%20DARZhAVATA%20%20%20Prof.%20Aleksandar%20Tomov%3A%20Silen%20prezident%20v%20parlamentarna%20republika%20-%20tova%20iziskva%20konstitutsiyata

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*