МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ: Какво каза, какво не каза и какво умишлено премълча Борисов в историческата си реч

Каллендар

януари 2019
П В С Ч П С Н
« дек.   февр. »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Главно политическо събитие на вчерашния ден беше речта или словото, или ако искате ги наречете каламбурите на министър-председателя Бойко Борисов пред кметове и активисти на ГЕРБ. Темата – предстоящите избори за евродепутати и за местни органи на властта.

Борисов каза няколко неща. Първо, за първи път той призна, че управлението има проблем. За него обаче проблемът е в това, че министри, депутати, кметове не отстояват позициите на ГЕРБ, не рекламират достатъчно свършеното, не се противопоставят на всички опозиционни лидери, които лъжели, заблуждавали или омаловажавали стореното то управляващата групировка.

Още нещо важно каза Борисов – и това признание е също толкова силно, колкото признанието за намалелия рейтинг и доверие в ГЕРБ – а именно, че на места, според него, на различни нива има корупция. И тази корупция се виждала така, че можела да попречи на на предстоящите изборни резултати на ГЕРБ.

Но аз коментирам това изказване не поради тези две признания. Явно е, че проблем има. Но се страхувам, че премиерът не вижда този проблем сериозно, не гледа на проблема така, както би погледнал всеки европейски политик. Неговата реч е нещо средно между словата на Тодор Живков отпреди 40-50 години и на Симеон Сакскобургготски отпреди двайсетина години: Живков обикновено говореше за неща, с които се хвалеше – той винаги говореше за успехи, големи завоевания, за бързи петилетки.

Така и Борисов се похвали с „бързи“ магистрали и всичко беше под формата на каламбур – както и при Живков, с т. нар. народна реч, близка до хората.

А в действителност, в Европа няма нито министър-председател, нито президент, нито дори министри, които да говорят толкова общо, толкова невзрачно и толкова встрани от проблемите на обикновените хора. Защото истинските проблеми на България са проблемите на доходите, за които Борисов не каза нищо, проблемите на оцеляването, на жизненото равнище и в частност на инфлацията, за които Борисов също не каза нищо, проблемите на масовата емиграция, особено сред младите хора, за които Борисов също не спомена нищо, проблемите с хроничния недостиг на квалифицирана работна сила у нас.

Това заобикаляне на истинските проблеми е нещо много нетипично за Европа. Това е израз на една политика, която в публичния смисъл е безотговорна, защото няма цифри, няма ангажименти, няма поемане на отговорност. А поради това, че отговорност не се поема, в действителност нещата се размиват. И всичко преминава към вездесъщия Цветан Цветанов, който трябва отново с огромни суми пари и железни структури да покори избирателя и да удължи властта.

Ако Борисов беше на власт отскоро, това можеше да се вземе като някаква начална риторика. Но той е на власт вече 10 години, иска да продължи вероятно още 10, да достигне до нивото на примера си Тодор Живков, който 35 години беше начело на държавата. Но Борисов не поема никакви конкретни ангажименти по повод изоставането на държавата от другите европейски страни. А това изоставане може да се превърне в унищожение на българската нация, в разпиляването ѝ в различни страни – днес се носят призиви за заселването на стотици хиряди души от други държави в България. И това с говори съвсем откровено, но никой не поставя въпроса как да повишим доходите до нивото на европейските страни. И това разбира се е политическо безобразие, политическо безхаберие, ако искате даже – политическо престъпление.

Нацията не може да чака повече. Подобни речи казват едно – дайте да дадем. Но 10 години вече те дават и дават, а ние изоставаме и изоставаме. Следователно се налага промяна. Въпросът е как да бъде постигната тази промяна. А тя може да бъде постигната само по един начин – да противопоставим на огромното количество пари, субсидии и всичко подобно – единение и обединение около нова, алтернативна икономическа и социална програма за ускорено развитие.

 

Източник:

http://sosbg.eu/article/details/7369/MEZhDU%20REDOVETE%3A%20Kakvo%20kaza%2C%20kakvo%20ne%20kaza%20i%20kakvo%20umishleno%20premalcha%20Borisov%20v%20istoricheskata%20si%20rech?fbclid=IwAR17n-mroTyti2GNTlicqA_bSaEJ2T7sjfRYSEsX9GIQfQDM8A_M6Aw11eU

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*