Реформата на публичните сектори и на държавния бюджет: Модерен тип държава

Програмата за ускорение, която е идеологическата основа на нашето гражданско движение, се базира не само върху нова концепция за икономически растеж, но и върху поредица от реформи, засягащи държавните финанси. Без промени в структурата на държавния бюджет не можем да говорим за промяна в сегашния олигархичен тип управление.

Във връзка с това възнамеряваме да променим структурата на бюджета, като увеличим разходите за публично-частни инвестиции, здравеопазване, образование и наука, култура и спорт. Силна държава в днешния свят не означава държава с много чиновници, а богата държава, разполагаща с много пари.

Само от увеличените темпове на растеж ще осигурим около 4-5 млрд. лв. за допълнителни бюджетни субсидии в тези сектори. Чрез достигане на 2% от БВП за разходи за отбрана, ще финансираме превъоръжаването на армията. В нашата програма е предвидено намаляване с 50 000 души на администрацията, което е съществена икономия на средства. Окрупняването на общините ще позволи да увеличим средствата за по-малките населени места, в това число и за селата, които сега нямат минимални собствени бюджети. Програмата за укрепване и възстановяване на българските села, която сме разработили, предвижда целево създаване на малки предприятия за преработка на селскостопанска продукция. Реформите, които възнамеряваме да извършим в МВР, икономисват значителни средства чрез въвеждането на модерна електронна техника. Цялостната дигитализация на публичните услуги и въвеждането на т. нар. електронно правителство трябва да доведат до над 1,2 млрд. лв. икономии от средствата за чиновници и сгради.

Реформите в структурата на бюджета, които предвиждаме гарантират стабилността на държавните финанси. Промените са разработени без да се нарушава, който и да е  от Маастрихтските критерии. През последните години Държавният бюджет за страната беше формиран чрез измамно намаляване едновременно на разходите и на приходите. Така във властта на управляващите останаха свободни средства за сметка на недофинансирането на публичните сектори и на прехвърлянето на дефицити на различни държавни фирми. Тези практики следва да бъдат незабавно преустановени.

Бюджетът на държавата се нуждае от публичност, прозрачност и законоуважително отношение към всички данъкоплатци. Възнамеряваме да подобрим практиката за събиране на ДДС, като увеличим приходите с поне 3 млрд. лв. Намираме за престъпно нехайство заобикалянето на плащането на акцизи, което би донесло в хазната над 1,5 млрд. лв. годишно. Настояваме да се приеме нов механизъм за заплащане на корпоративния данък, който сега се заобикаля по всевъзможни начини. Можем да увеличим приходите от концесии с над 200 млн. лв. Ние смятаме за неизбежно сближаването на данъчната ни система до тези на другите европейски държави. Илюзия е да мислим, че можем да се стремим към приемане в Еврозоната и да бъдем „данъчен оазис”. Ето защо още от следващата година следва да започнем подготовка за премахването на плоския данък и замяната му с прогресивен. Само така може да намалим бедността и сегашната най-дълбока пропаст в Европа между бедни и богати. Трябва да се готвим за поетапно повишаване на ролята на преките данъци за сметка на косвените.

Освободените бюджетни средства от по-високия икономически растеж и по-добрата събираемост на данъци позволяват да увеличим бюджетните разходи:

  • в здравеопазването – около 1,2 млрд. лв. повече;
  • в образованието и науката – около 0,5 млрд. лв. повече;
  • в културата – от 175 млн. лв. (2017 г.) на 280 млн. лв;
  • в спорта – от 76 млн. лв. (2017 г.) на 140 млн. лв;

Безспорно е, че средствата за здравеопазване не стигат. Протестират медицински сестри, чиито заплати са унизително ниски. Протестират лични лекари. Общият дълг на болничните заведения е над 500 млн. лв. В особено трагично състояние са общинските болници. Сегашното правителството на ГЕРБ е безсилно да направи каквато и да е сериозна реформа в сектора. През 1999-2000г. тогавашните депутати от Българската евролевица внесоха проектозакон за здравна реформа, който радикално се различаваше от сегашния модел. Той включваше шест здравни каси, действащи като специализирани здраво-информационни и финансови институции. В основата на нашия проект беше индивидуалната здравна-дебитна карта, чрез която всеки гражданин се натрупват здравни вноски и се отчитат направените разходи за здравни услуги. Този проект бе пренебрегнат за сметка на системата с единна здравна каса – монополист и превръщане на болниците в търговски дружества. Всички правителства на СДС, НДСВ, БСП и ГЕРБ следваха този модел, без да го променят почти две десетилетия. За съжаление, сегашният модел на здравеопазване фалира. Поддържането му в днешните условия струва все повече средства, които се взимат от бюджета и най-вече от гражданите, които доплащат около една трета от здравните услуги. Трупането на дългове от повечето болници, вечните дефицити, протестите на медиците доказват, че моделът на здравеопазване не работи.

Ние предвиждаме да внесем радикални промени в здравната система на България. Трябва да спрем монополния и бюрократичния характер на разпределение на средства за лечение и лекарства. Трябва да разграничим ясно и категорично солидарното здравеопазване от здравни вноски, от това, което се финансира от бюджета. Трябва да гарантираме на всеки български гражданин достъп до здравеопазване, независимо от неговото материално положение.

Реформите в здравеопазването изискват строго спазване на Конституцията, което предвижда здравни грижи за всички български граждани. Това е фундаментална, оправдана от времето социална грижа. За съжаление, комерсиализацията на здравеопазването, принуждава много хора да продават земите и домовете си, за да съберат средства за лечение или да отказват манипулации и лекарства за възрастните си роднини.

Убедени сме, че модерното здравеопазване изисква повече бюджетни средства и сме готови да ги осигурим. Но това може и трябва да стане само ако се извършат принципни реформи в начините на финансиране и остойностяване на здравните услуги. В нашия проект за реформи се предвижда да се осигурят допълнителни държавни средства  за  финансиране на тежки хронични и редки болести, за детското здравеопазване и т.н. Целта на всичките ни действия е да повишим продължителността на живот на гражданите. Днес ние имаме най-ниската продължителност на живот в Европа (74 г.). Длъжни сме да направим така, че да преобърнем тази негативна тенденция. Трябва ясно да си поставим целта да влезем в клуба на европейските държави, чиято продължителност на живот е над 80 г.

Бюджетната ни реформа предвижда на практика да удвоим средствата за култура. Вече години наред българската култура се задъхва от дефицити и безпаричие. Заплатите в националните културни институти, театрите, оркестрите и трупите са унизително ниски. Свободният творчески пазар е ограничен. Парите, които се отпускат за кино, археология, опазване на паметници на културата са крайно недостатъчни. Опитът да се финансира културата с приходите от хазарт се оказа неуспешен.

Ние не виждаме как може да върнем вярата в България и в българското, ако не увеличим съществено бюджетните разходи за култура, ако не повишим заплатите на културните дейци, ако не инвестираме средства в културното осмисляне на нашата история, на нашето величие като народ и държава. Всичко това изисква нов тип културна политика и ангажираност на държавата. Младите български таланти трябва да бъдат подкрепяни тук в България, за да не бягат в чужбина.

Същото се отнася и до спорта, където недостигът на средства доведе до срив във високото спортно майсторство и рязкото намаляване на българските отличия от олимпиади, световни и европейски празненства. Ние се обявяваме за няколкократно увеличение на часовете по спорт в училищата, значимо увеличение на средствата за масов спорт, както и за талантливи спортисти. Не приемаме сегашното финансиране на спорта по федерации. Категорично се противопоставяме на намесата на правителствата на ГЕРБ и БСП в българския футбол.