Двигатели на ускорение: Наука и образование

Нашата програма за ускорение предполага силно увеличение на инвестициите в науката и образованието, в пряка връзка с обявената ”нишова стартегия”. Ние приемаме като недостатъчни промените в законите за начално и средно образование. Обезпокоени сме от изоставането на висшето образование и науката от динамичните световни тенденции. Възприемаме като брутално и абсурдно отношението към учените от БАН, а също така като унизително финансирането на университетското образование и наука.

Политиката, която смятаме да водим, е коренно противоположна. Преди всичко искаме да поставим начело на държавното управление хора с висока степен на образование. Не партийни послушници и кариеристи, а хора с познания на най-добрите световни практики и научни постижения. България има десетки хиляди високо образовани хора, но те са или пренебрегнати от досегашните управници или се занимават с неща, които са далеч от тяхната специалност. Трябва да спрем на всяка цена ниската култура на общуване в парламента и медиите, постоянните скандали, които рушат авторитета на страната. За съжаление трябва да констатираме, че експертното начало в държавното управление и администрацията е силно подценено и на равнището на министрите и на ниво редови служители в държавната администрация.

Казано направо: съвременната българска държава се нуждае от кадрова революция, която по същество е революция на знанието, революция на модерността, революция на политическия морал.

Самата “нишова стратегия“  предполага науката и образованието на се превърнат в директен генератор на инвестиционни проекти. Връзката образование – наука – инвестиционни ниши е определяща за Програмата за ускорение и за увеличаването на темповете на икономическия растеж.

Трябва да разберем: светът навлиза в нова фаза на технологична революция (роботи и електромобили, генетика и изкуствен интелект, тотална дигитализация на услугите, финансите, градската среда). България не може в тези условия да си позволи повече изоставане и пасивност на държавата. Ние трябва да намерим своето място на новите технологични пазари, да утвърдим своите научни приоритети. Самата държава следва да подчини своята кадрова политика на технологичния напредък и да обвърже образователните реформи със своята нишова стратегия.

В областта на началното и средното образование нашите експерти са разработили принципно нова учебна програма, основана на работа с компютри – от четвърти до дванадесети клас. Целите, които си поставяме, са няколко.

Първо. Чрез нови единни учебни програми и единни системи за дигитализиран контрол на познанията да се уеднаквят критериите за на учениците и по този начин да дадем равен старт при развитието на децата.

Второ. Нашето начално и средно образование следва да излезе от старата ”тебеширена педагогика” и да премине към по-модерни начини на преподаване и към стандарти, които отговарят на най-добрия световен опит. Всеки български ученик с компютър след 4 клас– това е цел, която си поставяме като особена важна.   

Трето. Програмата за дигитализация на образованието, която предлагаме е насочена към ранно откриване на талантите и предпочитанията на българските младежи. Тя предполага по-ранна профилираност, включително за тези, които желаят да започнат работа веднага след завършване на средното си образование. Ние сме категорично против разкъсването на връзката между средното образование и икономиката. Израз на държавно безсилие е липсата на достатъчно подготвени средни кадри за промишлеността и селското стопанство. Ако българското начално и средно образование се реформира и обвърже с нишовите приоритети на страната, това ще даде шанс на повече млади хора да работят в България.

Повишаване на образователните стандарти и на инвестициите в науката и във висшите учебни заведения са опорни точки на нашата политика. Университетите в България следва да се превърнат във водещи инкубатори на кадри за:

  • държавното управление и администрация;
  • фирмите, работещи в приоритетните нишови сектори;
  • научните учреждения;

 Ние предлагаме не висше образование въобще, а обвързаност с нуждите на икономиката, не финансиране на висши учебни заведения на бройка студент, а финансиране, насочено към крайната реализация на младите хора. Според нас концентрацията на висшите учебни заведения е неизбежна, но тя следва да се обвърже с повишаване на образователните и научните стандарти. Ние смятаме да разширим студентските стипендии, като ги подчиним на кариерната реализация на студентите в България. Трябва да разширим системата от стимули за научни постижения, както в университетите, така и в БАН и в другите научни учреждения. Убедени сме в необходимостта да издигнем ролята на БАН, не само като създател на научни продукти, но като идеолог на българската наука. Реформата на БАН е в пряка връзка с повишаването на бюджетните субсидии за нейните поделения.

Връзката нишови икономически приоритети – образование – наука има фундаментален характер. Не самоцелно висше и средно образование, а финансиране на проекти с висока добавена стойност, които са двигатели на икономическия растеж. Всичко това предполага значително увеличение на заплащането на труда на заетите в науката и образованието лица. Подкрепяме увеличението на учителските заплати от сегашното правителство, но смятаме, че то не е достатъчно и не е диференцирано спрямо крайните резултати. Същевременно намираме за неправилен и често унизителен начина за финансиране на преподавателите във висшите учебни заведения.

Убедени сме, че спирането на демографската криза в България изисква всеобхватна образователна реформа. Колкото повече млади българи получават кариерна реализация, свързана с тяхното образование, толкова по-малка ще бъде икономическата емиграция. За нашата страна това е въпрос от стратегическо значение. Ние смятаме също така, че самата държавна власт следва да стане символ на научна задълбоченост, на дълбоки научни познания. Връзката власт – наука е двупосочна. Колкото повече държавата и науката са преплетени и взаимообусловени, толкова по-силна и авторитетна е самата власт.