Основен източник на ускорено развитие: Дигитализацията

Най-важният източник на растеж в условията на глобализация са преките чужди инвестиции. Драматичното изоставане на България от другите европейски страни през последните години се дължи преди всичко на спада на чуждите инвестиции, причинен от корупцията по висшите етажи на властта. „Равнището на инвестициите – пишат експертите на Еврокомисията през март 2018г. – спадна под средното за Европейския съюз и се очаква да остане ниско.”[1] През 2017г. и 2018г. страната напуснаха водещи инвеститори в телекомуникациите, банковото дело, търговията и т.н. Рязко намаляха частните инвестиции. Усвояването на еврофондовете не е в състояние да компенсира по-малките частни инвестиции и да гарантират по-висок растеж. Световният икономически форум и Еврокомисията смятат, че основна причина за срива на инвестициите в България са „корупцията, политическата и регулаторна несигурност, липсата на работници, недостигът на умения и слабите институции”.

Ние имаме възможността и силата да преобърнем тази тенденция. Нашите екипи са разработили модели за привличането на мащабни чужди инвестиции до 3 млрд. евро годишно на втората година след старта на проекта и до 5 млрд. евро годишно след четвъртата година. В основата на проекта са 37 конкретни инвестиционни ниши, които могат да очертаят стратегическите приоритети на бъдещата българска икономика. Инвестициите и преди всичко преките чужди инвестиции са основният генератор на ускорението. При това, в тях не включваме кохезионните еврофондове, които към юни 2018г. остават неясни (като обем и механизъм)  за следващия планов период.

Привличането на такъв обем от чужди инвестиции изисква прилагането на специфична „нишова стратегия”, която ние разработихме за първи път в България. Това означава в националната икономика да се откроят стратегически продукти и сектори за десетилетия напред, които да изиграят ролята на влекачи на растежа. Разбира се, за да се случи това, трябва да спрем корупцията и икономическия монополизъм, свързан с местната партийна и държавна власт. Сега държавните поръчки и разпределението на еврофондовете се контролират от правителството на ГЕРБ, кметовете и ограничен брой депутати и партийни началници. Това задържа като цяло развитието на страната и намалява притока от инвестиции. Ускореният растеж изисква свобода на бизнеса, а не обратното. Ние се ангажираме пред българския бизнес и чуждите инвеститори да разбием порочната система на контрола върху бизнеса чрез цялостно обновяване на антимонополното законодателство и възстановяване на задължителната за всяка демократична страна конкуренция.

Големите инвестиционни проекти, които лежат в основата на нашия проект за ускорение на икономиката, са концентрирани в 12 основни направления:

  1. Пристанищна инфраструктура;
  2. Пътна инфраструктура;
  3. Национална програма за замяна или обновяване на панелните жилища;
  4. Комплексна дигитализация на всички публични услуги;
  5. Масивни инвестиции в железопътна инфраструктура, включително преобразуване на БДЖ;
  6. Обновление и структурни промени във водната инфраструктура;
  7. Привличане на мащабни чужди инвестиции в нов тип градски и селски туризъм;
  8. Собствена българска IT производствена база с цел удвояване на дела на high-tech до 2025г.
  9. Строителство на нови енергийни мощности и съществени промени в енергийната стратегия на страната след провала на „Южен поток” и АЕЦ „Белене”;
  10. Производство на биохрани, като национален експортен приоритет;
  11. Целево увеличаване на селскостопанското производство с цел експорт (възстановяване на планинското и полупланинското животновъдство);
  12. Възстановяване на традиционни български производства като консервната промишленост, екологично чистото производство на плодове и зеленчуци, включително вмалките населени места;

Експертите, изготвили Програмата за ускорение, реализираха преди повече от четвърт първата голяма успешна чужда инвестиция – строителство на три нови завода на фирмата ”Американски стандарт” в Севлиево. По-късно същите експерти привлякоха в България едни от най-богатите хора в света. За съжаление в повечето случаи политическият натиск, корупцията и административните бариери попречиха на много от тези проекти да се реализират докрай. Ето защо има пряка връзка между Програмата за ускорение и политическите промени в страната. Инвестиционният мотор на Програмата е изготвен така, че всяка от нишите да доведе до мултипликационен ефект върху цялата икономика. Ние възнамеряваме да подпомагаме и стимулираме инвестициите с висока добавена стойност, които пораждат растеж на цели сектори или променят облика на цели общини, а също така ангажират висококвалифицирани и високоплатени работници.

Вторият решаващ източник на ускорен растеж е рязкото увеличаване на експорта, чрез осигуряване на пазари и стратегически пазарни пробиви не само в Европа, но и в Азия, Близкия изток и Африка.

Слабостта на всички български правителства през последните две десетилетия е в това, че не разкриха нови външни пазари за българските производства. Обратно, загубихме пазарите си в Източна Европа, Близкия и Далечния изток, Русия, Северна Африка. Днес повечето от експортните позиции в Европа са за сметка на българските суровини (цветни метали, зърно) или на производствата с ниска добавена стойност. Ние възнамеряваме да увеличим рязко експортния потенциал на страната. Смисълът на нашата „нишова стратегия” е в съчетанието на мащабни преки чужди инвестиции с нови пазарни пробиви, както в Европа, така и в Китай, Индия, Близкия изток и Русия.

Ние сме в състояние да помогнем за по-активното участие на България в проекта „Пътя на коприната”, иницииран от правителството на Китайската народна република. Разработихме модел за намаляването на отрицателното търговско салдо с Русия (над 5 млрд. лв.), чрез преструктуриране на взаимния търговски обмен. Имаме трайни контакти с големи мултинационални компании от САЩ и Европа, които са носител на технологични иновации в избраните от нас нишови сектори.

Най-важното е постигането на трайни експортни позиции на европейските пазари и увеличаване на износа с минимум 50-70 % до 2025г. Смятаме през 2025 г. да достигнем общ обем на износа до 40 млрд. евро или на практика да го удвоим за 6-7 години. Голямата грешка на всички правителства през последните две десетилетия беше, че продадоха големите структуроопределящи български предприятия на безценица и в собственост не на големи мултинационални компании, а на близки до властта лица. Така бяха отблъснати големи инвеститори, а и дори цели правителства. Опустошени и разграбени бяха перспективни предприятия в телекомуникациите, роботостроенето, машиностроенето, металургията, химията, тютюнопроизводството. Алчността на партийни централи и група олигарси се оказа по-силна от икономическите интереси на българския народ.

Ние искаме коренно да изменим този подход. Проектите, които сме разработили са свързани в повечето случаи с привличането на водещи мултинационални компании, което е предпоставка за привличането на милиарди чужди инвестиции и разкриването на нови външни пазари. Днес страната е затворена за тези инвестиции поради амбицията на властта да контролира всичко и всички, поради корупцията и липса на мащабни и добре разработени проекти за инвестиции.

Трети, много важен източник за ускорение на растежа са новите иновационни продукти. Нашата цел е да удвоим дела на high-tech производствата в БВП до 2025г. През 2017 г. производството на IT сектора е само около 1,8 млрд. евро. Нашите приоритети предполагат този показател да се утрои до около 5,8 млрд. евро или до 10% от БВП до 2025 г. Това, което сме разработили за привличането на големи технологични компании, е ясната държавна политика за пълна дигитализация в:

  • извършването на публични услуги, включително заплащане на данъчни задължения, такси, глоби и т.н.;
  • строителството на ”умни” домове като национална програма за привличането на инвестиции;
  • управлението на градски транспорт;
  • нов тип медицински платформи и схеми за дистанционно диагностициране и лечение;
  • еко – платформи за контрол на въздуха, водата и почвата;
  • поетапно изграждане на “умни градове” или на системи за управление на градската среда чрез изкуствен интелект;

Убедени сме, че при правилна държавна иновационна политика, младите поколения на България ще получат силен стимул за образование и развитие. Това ще увеличи рязко производителността и БВП на страната. Трябва да се разбере, че новите информационни технологии не са само отделен, обособен сектор за производство на програми и кодове. Дигиталната революция засяга всички сектори на икономиката. Тя е съвременната мярка за прогрес на всяка човешка дейност.

Провалът на програмата за електронно правителство (и замяната му с частични онлайн публични услуги) ни задължават да изменим изцяло отношението си към държавната администрация. Ние смятаме, че в днешния си вид тя не само е прекалено раздута, тромава и скъпа, но и че в този си вид спъва икономическия растеж и е пречка за неговото ускорение. Само за времето на управлението на ГЕРБ и БСП след 2002г., държавната администрация се увеличила от 88 000 (2002г.) на 118 000 (2009г.) и на 139 000 през 2017г. Реформата, която сме подготвили в държавната администрация е изцяло свързана с дигитализацията на публичните услуги при едновременно намаляване на разходите за администрация с минимум 1,2 млрд. лв.

[1]Доклад на ЕК за 2018г., 49 стр.